Ето какво имам предвид.

Първо: моделът, който сам избира жертвите си. Изследователи от Unit 42 (звеното за разузнаване на заплахи на Palo Alto Networks) разкриха китайски оператор, който е свързал DeepSeek с агентна рамка и на практика го е пуснал да работи самостоятелно — моделът сам е избирал цели, теглил е готови експлойти и е атакувал над 460 системи. Не човек с AI помощник, а обратното: AI с човек някъде далеч отзад (https://overclock.bg/haker-deepseek-avtonomni-ataki-hermes-agent/).

Спрете се на числото. 460 системи не са резултат от вечер къртовска работа на един човек — това е мащаб, който досега изискваше екип. Точно тук е промяната: не в това, че AI може да пише експлойти (можеше), а в това, че вече не му трябва оператор, който да натиска бутоните.

Второ: заразата, която пътува в документ. Норвежкият изследовател Хокон Мьолой демонстрира саморазпространяваща се prompt инжекция в Copilot за Word — документ, който съдържа инструкции, невидими за читателя, но напълно четими за AI асистента, който после ги изпълнява и ги вгражда в следващия документ. Microsoft опитала два пъти да я запуши. Без успех (https://overclock.bg/cherv-v-word-dokumenti-prevzema-copilot/).

Ако тази дума ви звучи познато — да, това е механиката на компютърния вирус от 90-те, върната в нова форма. Разликата е, че този път „изпълнимият код" е обикновен човешки текст, а антивирусната програма няма как да различи зловредна инструкция от легитимна молба.

Трето: паролите, които трябваше да ни спасят. Passkeys бяха голямото обещание — край на паролите, край на фишинга. Същият Unit 42 показа три атаки срещу Google Password Manager в Chrome за Windows, при които малуер влиза в акаунт с passkey без пръстов отпечатък и без PIN (https://overclock.bg/pass-ta-key-ataka-google-passkeys/).

Тук е важно да не се преувеличава: passkeys си остават по-добри от паролите и това не е причина да се връщате към „парола123". Но обещанието „това е неуязвимо" беше маркетинг, а не инженерство.

И четвърто, най-неприятното: 41 минути. Дефект в генерирането на seed фрази на хардуерните портфейли Coldcard, съществувал от 2021 година, позволи източването на 1082 биткойна от 1196 адреса. За 41 минути (https://overclock.bg/coldcard-uyazvimost-70-mln-41-minuti/).

Пет години латентност, после четиридесет и една минути изпълнение. Това съотношение е новото нормално: уязвимостите се трупат години, а експлоатацията им отнема колкото един обяд, защото автоматизацията вече е тривиална.

Какво следва от всичко това за нас, обикновените хора?

Без паника — досадните основи, които изведнъж станаха по-важни:

Първо, актуализациите вече не търпят отлагане. Когато между публикуването на пробив и масовата му експлоатация минават часове, „ще го обновя през уикенда" е реален риск.

Второ, внимавайте какво подавате на AI асистента си. Документ от непознат подател, минал през Copilot или подобен инструмент, е нов вид повърхност за атака. Същото важи за разширенията в браузъра.

Трето — и това е много българско — публичният Wi-Fi си остава капан. Между другото, точно тази седмица излезе и историята за групата Storm-2945, която подменя трафика в хотелски мрежи и подхлъзва гостите към фалшиви „обновления" (https://overclock.bg/rusiya-hotelski-wifi-microsoft-365-akaunti/). Ако пътувате това лято — VPN или мобилен интернет.

Не мисля, че сме на прага на апокалипсис. Но мисля, че приключи периодът, в който сигурността беше състезание между хора с различно ниво на умение. Сега едната страна има инструменти, които работят докато операторът им спи — и това променя аритметиката.

Линковете горе водят към overclock.bg, откъдето следя тези теми на български; там има повече контекст и източниците по всяка от историите.